Обща информация
Глицинът е най-малката и най-простата аминокиселина. Тя е протеиногенна аминокиселина, което означава, че се използва в живите организми като важен градивен елемент на белтъците и е от голямо значение за метаболизма на организма. Глицинът е особено често срещан компонент на белтъка колаген. Освен това аминокиселината се използва, наред с други неща, за синтеза на компонентите на ДНК, хема (свързване на кислорода в кръвта) и креатина (съхранение на енергия в мускулите). Като невротрансмитер в мозъка глицинът играе важна роля и в нервната система.
Аминокиселината се усвоява предимно чрез храната, но може да се синтезира и от самия човешки организъм.
Глицинът е не само съставна част на организма, но и е събран от космическата сонда Stardust през 2004 г. и открит за първи път през 2009 г. в проби от частици от комата на комета.
По химичен път глицинът се получава от монохлороцетна киселина и амоняк. Друг начин за получаване на глицин е така нареченият "синтез на Щрекер": при реакцията на формалдехид, циановодород и амоняк се получава аминонитрил, който от своя страна произвежда глицин по време на хидролиза.
Свойства на глицина
Глицинът е кристално твърдо вещество без цвят и мирис. Веществото принадлежи към групата на хидрофилните аминокиселини, т.е. то реагира с вода и е силно разтворимо в нея. За разлика от тях глицинът се разтваря слабо в алкохол. Аминокиселината се разлага при 290 °C и повече.
Наименованието глицин произлиза от гръцкия термин за немската дума "süß" (сладък) и описва вкуса на веществото.
Глицинът - както всички аминокиселини - принадлежи към амфолитите: той реагира едновременно като киселина и като основа, т.е. може да излъчва или да приема протони. Протонът на COOH групата има способността да мигрира към азотния атом на аминогрупата, създавайки така наречения "хермафродитен йон".
